Консорциумно споразумение

Консорциумното споразумение е частен договор между партньорите. Комисията не го изготвя, не го подписва и обикновено не го чете, но в повечето действия изисква такъв договор да е налице преди подписването на споразумението за безвъзмездна финансова помощ, а той урежда всичко, което това споразумение оставя на партньорите.

То урежда управлението и вземането на решения, как се разпределят средствата и по какъв график, какво става, когато партньор не изпълни задълженията си или напусне, отговорността между партньорите, поверителността и разрешаването на спорове. Най-вече урежда интелектуалната собственост: какво внася всеки партньор, кой притежава резултатите от проекта и кой може да ги използва след това и при какви условия.

„Предходни знания“ (background) и „резултати“ (results) са двата термина, които трябва да се разберат точно. Предходните знания са това, което партньорът вече притежава и внася в проекта; резултатите са това, което проектът създава. Правата на достъп определят кой може да използва кое (за изпълнение на проекта и за експлоатация на резултата) а партньор, който пропусне да посочи изключение, може да открие, че съществуващото му патентно портфолио е попаднало в режима на достъп.

Не го изготвяйте от нулата. DESCA е широко използваният модел в Horizon Europe; предвижда варианти за въпросите, по които консорциумите реално се различават, а използването му означава, че юристите на другите партньори вече познават текста. Преговори по специално написано споразумение между осем организации от три правни традиции са начин подписването да се забави с три месеца.

Преговаряйте по него, докато се пише проектното предложение, не след отпускането на безвъзмездната финансова помощ. Щом средствата станат сигурни, стимулите се променят, позициите стават по-твърди и началната дата на проекта наближава без подписан договор. Трудните разговори (собственост, експлоатация, какво става, ако това придобие стойност) струват най-малко преди да е ясно дали проектното предложение е одобрено.