Двуетапно подаване

Двуетапната покана иска първо кратко изложение (обикновено 10 страници) оценявано по съкратен набор критерии, обикновено „Високи постижения“ и „Въздействие“. Одобрените се канят да подадат пълно предложение няколко месеца по-късно, вече по всички критерии.

Привлекателното е разпределението на усилието. Десет страници са две седмици работа за малък екип, а не тримесечие, и консорциумът не е нужно да е окончателно сглобен, за да ги напише. За организация, която проверява дали една идея има почва, това е най-евтината реална обратна връзка.

Обикновено около една трета от предложенията от първия етап получават покана нататък, макар съотношението да варира по теми. Преминаването на първия етап е истински напредък и не е гаранция: вторият етап е конкурентен сам по себе си и там предложения се отхвърлят редовно.

Капанът е разстоянието между етапите. Пълното предложение се подава месеци по-късно, а се очаква консорциумът, описан в изложението, по същество да е този, който подава. Партньорите се разпиляват, приоритетите се променят, а предложение на втори етап, което тихомълком сменя половината си партньори, поражда въпроса дали оценената концепция е оцеляла.

Пишете първия етап като свита версия на истинското предложение, а не като анонс. Експертите на втория етап често виждат какво сте подали на първия, а пълно предложение, което е сменило посоката между двете, се чете като опортюнизъм, а не като развитие.