Лимит за натрупване

Ограничението за натрупване поставя таван на общата държавна помощ, която един проект може да получи, изразен като дял от допустимите разходи. То събира всички нива на управление (федерално, провинциално и общинско в Канада) и се прилага за проекта, а не за програмата.

Смисълът е, че програмите не знаят една за друга. Две агенции могат добросъвестно да финансират по 50% от един и същи проект, а разпоредбата за натрупване е това, което пречи един проект да бъде изцяло публично финансиран чрез отделни заявления. Задължението за оповестяване е на получателя.

Оповестяването е постоянно, а не еднократна декларация при кандидатстването. Новата помощ, получена по време на проекта, трябва да се съобщава, а практическият ефект е, че по-късна помощ може да намали по-ранна. Организациите, които кандидатстват на широко и приемат всичко, откриват ограничението с обратна сила.

Надхвърлянето му води до намаляване на текущото финансиране или до връщане на вече изплатеното. Одиторите го проверяват, а проверката е лесна: публичните регистри на другите финансиращи организации се търсят, а сумите са в собствените ви книги.

То влияе и на стратегията. Когато ограничението за натрупване е около три четвърти от допустимите разходи, за един проект има фиксирано количество публични пари, независимо колко програми спечели, затова второто заявление може да е по-добре насочено към друг проект, а не към същия.